Хитрино - изкупителната жертва на човешката ни безотговорност 

Разговор с кап. Никифор Герчев

 

- Кап. Герчев, в публичното пространство вече няколко дни се коментира бедствието в Хитрино. Средствата за масова информация непрекъсното се занимават с тази трагедия, търсят се причините, виновните и т.н. Вие като човек с голям опит в ликвидация на последствията от морски катастрофи, морски инспектор на няколко чуждестранни администрации, консултант и вещо лице и на нашата Н.Сл.С, как оценявате провежданите мероприятия от държавните органи, поведението на оцелелите хора, поведението на медиите?

- Катастрофата, означена от мен като „Хитрино 2016”, безспорно е мащабен инцидент с тежки последствия. На сцената на събитията по ликвидация на последствията, има три основни и много важни участника. Първият участник е държавата. Нейните специализирани, ангажирани органи имат задачите, да не допуснат: а) разширение на инцидента; б) оказване на незабавна помощ на оцелелите след бедствието хора като: медицински, психотерапевтични и социални грижи, опазване на оцелялата инфраструктура от мародерски прояви; в) системен контрол за изпълнението на посочените цели, до окончателното приключване на последствията от инцидента. Към тях следва да се присъединят формирования от „третия сектор” - доброволческите хуманитарни структури и най вече БЧК. Втория важен участник са пострадалите оцелели хора, чийто влияние по отношение на въздействие върху общественото мнение е важно и значително. Третият важен фактор са медиите. Тяхното поведение следва да изпраща ясни послания за точна, безпристрастна, гласна пропаганда за (транспортна) безопасност, не само с информационно новинарско съдържание, а и като обществен граждански контрол.

- Как оценявате действията на държавата, поведението на висшите държавни служители, появили се на сцената на събитието, защото имаше коментарии от двете крайности, от отрицание до хвалби.

- Действията на държавата по отношение на транспортната безопасност на инстутиционално ниво е въпрос на дълъг разговор. В случая „Хитрино” действията на специализираните структури и кризистния щаб бяха точни, верни и правилни. Тук спор няма. Защо твърдя това? Ами защото, инцидента се локализира своевременно, не се допусна неговото разпространяване. Това е безспорен факт, доказващ ефективността на ангажираните структури. Всякакви други мнения по този въпрос са некоректни. Относно поведението на държавните високо поставени служебни лица, мога да отбележа следното: министър-председателя в оставка Бойко Борисов по Закона за защита при бедствия и Националния план със същата цел, е определеното лице, персонално отговорно за организацията за защитата при бедствия. Появата му в случая не е ПР акция, а има конкретно положително организационно и психологично въздействие. Към медиите той внимателно избягваше да дава конкретно мнение за причинните фактори за възникналата изключително сериозна катастрофа, опасявайки се от неправилно изтълкуване на казаното от него. Не зная кои са членовете на кризистния щаб, но присъствието на министрите на транспорта, на здравеопаззването, шефа на националната служба Полиция или главния секретарна МВР, е необходимо и полезно. Останалите, независимо от ранга, поста или общественото си положение лица, нямат място там, но... От 1990 г. насам, при сериозни подобни инциденти сумати министри, депутати и други подобни си правят пиар, влизайки в ролята на погребални агенти, които бързат да поднесат формални, изкуствено звучащи съболезнования. На фона на тази тревожна обстановка, в медийното пространство видях съобщение, че вицепремиерът и министър на образованието и науката в оставка Меглена Кунева издала следната заповед. „Дните до сряда (б.а.14 декември) са обявени за неучебни за училището "Д-р Петър Берон" и за детската градина в с. Хитрино”. Смешно и тъжно. Тази заповед ми напомня, неадекватната реакцията на френската кралица Мария Антоанета, която, когато й съобщавят, че хората се бунтуват, защото нямат хляб, възкликнала: Като нямат хляб, да ядат пасти. Ужастно неуместно поведение. В момент, когато хората се нуждаят от подслон, от психотерапевти, от съпричастност, госпожа Кунева издава абсолютно неуместна заповед. Тя трябваше веднага да командирова мобилната си група от психотерапевти, защото в момента те са нужни за успокояване на осиротелите дечица, а не безмислено спиране на учебния процес, който без друго е спрян от непреодолимите сили. Неподходящо бе и присъствието на г-жа Румяна Бъчварова, която вместо да остави да говори стоящия до нея доказан специалист, главния човек в ръководството на операцията по ликвидация на последствията - главен комисар Николов, тя се правеше на компетентна по темата.

- Какво Ви е мнението по отношение на грижата за транспортната безопасност у нас въобще?

- Сложен въпрос, но ще кажа мнението си. Поне ? от дългия ми професионален стаж, премина в работа по проблемите на транспортната безопасност, гасене на морски пожари, проектиране на операции за изваждане на над 20-тина потънали кораби, у нас и в чужбина, издирване на бедстващи хора, ликвидация на последствия от аварийни разливи на нефтопродукти и т.н. Защитавах интересите на страната ни по коментираната сфера, в няколко международни организации. Участвах в международни космически експерименти, за проверка на оборудване за хуманитарни, спасителни цели. Нагледах се на човешки трагедии, предизвикани от небрежност, незнание, безотговорност на различни нива, на чиновническо овчедушие, най вече на управленческо ниво. Преди доста години участвах на конференция в София, организирана от Министерството на транспорта, с участие на представители на „Борда по транспортна безопасност на Холандия” (Dutch Transport Safety Board). Организация за пример и показ. Тази структура действа като самостоятелна организация. Нейният кодекс на поведение се определя със закон. Оперативните им сектори на разследвания включват: Въздухоплаване (търговски, пътнически и частни полети), вътрешно Корабоплаване (включително и плаващите средства за туризъм и развличения), Железопътен транспорт (жп и трамвайни линии и метро), автомобилен транспорт, промишленост и търговия (трудови злополуки), управление при кризи и предоставяне на помощ (услуги за помощ на хора, животни и за контрол), природа и околна среда (въздействие на авиацията, корабоплаването, железопътен и транспорт) и други. Бяха взети решения за ползване на техния опит, но у нас единственото, което се стори бе, че „Звената за разследване” на въздушния, водния, жп и автомобилния транспорт, излязоха от състава на съответните администрации в МТ, но си останаха под шапката му, т.е., на практика не бе сторено нищо за осигуряване на независимо разследване, но се отчете, че са изпълнени препоръките, съдържащи се в Международния кодекс за разследване на аварийни случаи, който съгласно Директива 2002/59 страните, членки на Европейския съюз, бяха задължени да прилагат. През 2005 г., се създаде Закона за управление при кризи (ЗУК), който бе национален закон „уреждащ обществените отношения и взаимодействие на ангажираните с това органи на власт, самоуправление, юридически и физически лица в кризисни ситуации”. Той не просъществува дълго в първоначалния си вид. Още на следващата година тогавашното министерство на извънредните ситуации во главе с министъра си г-жа Емел Етем, побързаха да внесат поправки. В ЗУК бяха направени доста промени, например в чл.7., точките 6 („непрекъснатост на финансирането”) и 7, („гарантиране